В резултат от сравнително новото и изключително строго законодателство в Холандия и останалите страни от ЕС, работодателите са длъжни да съблюдават много стриктно условията за безопасен труд на своите служители. С две думи, когато един служител в симфоничен оркестър, т.е.музикант, се оплаче от хронична загуба на слух, неговият работодател
трябва да докаже, че е направил абсолютно всичко, което зависи от него, за да намали нивото на шума. Ако не успее да докаже това, то тогава вероятно ще бъде осъден за заплати доста сериозна глоба. Дали това ви харесва или не, но тези международни закони ще достигнат и до вас през следващите
няколко години.

Травми, дължащи се на повтаряемо напрежение
Много музиканти са слушали кошмарни разкази за един или друг невероятен музикант, който внезапно развил травма на ръката или крака от непрекъснато повтарящото се разтягане на мускулите. Кариерата им или бива прекратена завинаги, или поне нарушена в резултат от това. Защо музикантите имат склонност към тези заболявания? Какво може да се направи?
Ето какво казва Д-р Тимоти Джеймисън (със съкращения – пълният текст можете да прочетете на адрес www.musicianshealth.com/CPAN.htm)
От опита си, придобит от стотиците пациенти с травми от повтаряеми действия, мога да споделя какво е общото между тях – това е синдромът “Мислех си, че болката ще отшуми”. Много музиканти (може би и самите вие) се опитват и в момента да свирят на инструмента си, въпреки че ръката,
лакътят, рамото или врата ги убива от болка. Трябва да осъзнаете, че по този начин тялото ви изпраща предупредителен сигнал. Нещо като индикаторът за маслото в колата. Ако лампичката светне, казвате ли си “я сега да видим дали сама ще изгасне, едва ли е нещо важно”? Звучи нелепо, нали? Защото знаете, че в крайна сметка двигателят ще изсъхне, ще прегрее и накрая ще се блокира.
А на тялото си позволявате това да се случи? Съжалявам, че трябва да го кажа, но наистина съм виждал музиканти, които правят точно това. Пристигат в кабинета ми в пълно отчаяние, заявяват, че не могат да свирят от болката и че кариерата им е отишла на кино. Не позволявайте това да ви се случи? Нека да започнем с някои основни факти защо тялото понякога се
поврежда.
Нервната система е “двигателят” на тялото ви. Тя буквално вдъхва живот на мускулите, тъканите, жлезите, органите.
Посегателствата върху тялото ви от рода на физически, химически или емоционален стрес може да доведе до “гръмване на бушоните” и да раздразни нервната система. Това води до подаването на анормални сигнали до тъкани, органи, жлези. Нека сега разгледаме различните видове стрес по- детайлно и да видим как се отнасят до музикантите.


Физически стрес: (неща, които физически напрягат тялото) – лоша стойка при свирене, продължително свирене без почивки, свирене в една и съща стойка (напр. в седнало положение), претърпени автомобилни или мотоциклетни катастрофи, родилни травми, прекалено много часове
репетиция преди концерт, обща физическа негодност, наднормено тегло, продължително ползване на компютър, компютърни игри.


Химически стрес: (неща, които умишлено или неумишлено вкарваме в тялото) – дрога, алкохол, силни лекарства, храни за бързо хранене, ваксини, токсични химикали в околната среда (у дома или на работа), лоша вода.


Емоционален стрес: (нещата, които са ви на ума) – оня договор за запис, завършване на новата композиция в определения срок, шефовете на звукозаписната компания са истинска напаст, семейни тревоги, проблеми с партньора, на турне без семейството или близките, и накрая собственото ви
негативно мислене – иначе известно като “черногледство”. Сигурно не ви е минавало през ум, че тези мисли директно влияят на тялото ви!


Продължителният физически, химически и емоционален стрес води нервната ви система до късо съединение в т.нар. “гръбначни сублуксации”. Гръбначни кои?, пипате. Сублуксацията е изместване на гръбначна кост(и), което води до напрежение на нервната система. Това пък води до нарушения в тъканите, които се захранват от съответното нервно окончание, в някои случаи това са мускули или органи, я понякога – и двете накуп!
Тези продължителни дразнители постепенно ще доведат до появата на симптоми, държащи се на повтаряема атака върху нервната система. Продължителни дразнители, на които не е обърнато внимание, водят до заболяване, инвалидност, а в крайна сметка и до по-кратък живот.
Така че да обобщим ситуацията така, че всеки музикант да може да я разбере. Вие сте в доста добро здравословно състояние, като изключим бързите храни, които поемате (химически стрес), и които като че ли напоследък ви станаха втора природа. Знаете, че това не е качеството хранене, обаче – ей, нали имате оня договор, за който трябва да осигурите музиката. По 8-10 часа на ден композирате (физически стрес), седнали на китарата или пианото. Това съвсем не ви оставя време да си приготвяте пълноценна храна.
Отгоре на всичкото, за беда приятелката (или приятелят) ви недоволства, защото не прекарвате достатъчно време заедно (емоционален стрес). Баща ви неотдавна получи инфаркт и вие се упреквате, че и с него не прекарвате достатъчно време (още емоционален стрес). Откривате, че една-две бири
вече не стигат – едно стекче отива в рамките на репетициите всеки ден (химически стрес). А и понеже всичко това не стига, и гърбът започва да ви боли, и започвате да вземате ibuprofen всеки ден, само и само да изкарате репетициите (химически стрес).
Нали разбирате накъде бия? Вашето здраве е един сбор от самите ВАС. Какво ядете, пиете, казвате, правите, чувате. А травмата се получава когато всички тези стресиращи фактори започнат да разрушават нервната ви система и водят до заболявания на мускулите, органите и жлезите.


Д-р Тимъти Джеймисън, лекар
Doctor of Chiropractic
Castro Valley, CA
www.musicianshealth.com/CPAN.htm.

Някои често задавани въпроси за загуба на слух при музикантите
Какво се случка, когато загубим слуха си от музиката?
Много хора достигат до зрялата възраст 50 години без да имат никакво нарушение на слуха, но други страдат от бавна, постепенна загуба на слуха, която може да не се установи с години. Със сигурност работа в шумна фабрика допринася за този процес. Както и слушането на силна музика.
Ухото се състои от три части – външно, средно и вътрешно ухо. Вътрешното ухо е нокътя на малкия пръст, а съдържа повече от 15,000 нервни окончания. Когато някое от тях се нарани, настъпва трайна загуба на слух. Нараняването на външното и средното ухо обикновено водят само до временна загуба на слух, която е лечима.


Какви други причини има за загуба на слуха?
Освен поради напредване на възрастта, единствената друга съществена причина е шума. Ухото не прави разлика между силната музика и шума. За ухото и шумът, и музиката са просто въздушни трептения. Значително по- рядко загубата на слух се дължи на вирусни заболявания, а понякога и на мозъчен тумор.


Може ли да се излекува или оперира ухото, загубило слух?
Ако проблемът е в средното ухо (където децата обикновено развиват инфекции), или във външното ухо (например, натрупване на ушна кал), тогава е лечимо. Вътрешното ухо обаче, се намира в мозъка, така че на практика операцията би била мозъчна операция! Обаче учените работят по
създаването на един вид “ваксина”, която да възвръща загубата на слуха от вътрешното ухо.


Разбирам, че рок музиката може да ми навреди, но не мога да повярвам, че Моцарт и Бетовен също увреждат слуха.
Ако щете вярвайте, обаче класическата музика – и най-вече свиренето на класическа музика – може да навреди дори повече от рок. Изследванията показват, че при около 37% от рок музикантите е настъпила загуба на слух, докато при изпълнителите на класическа музика този процент е около 52% . Основната разлика се дължи на факта, че класическата музика се репетира, изпълнява и разучава по-продължително отколкото рок. А и изпълнителите на класическа музика обикновено се скупчват заедно, така че макар нивата в
рок музиката да са по-високи, общата седмична доза при класиката е по- голяма.
http://www.musiciansclinics.com/hearing_loss.asp